10 ОКТОМВРИ – СВЕТОВЕН ДЕН НА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ

        Това  е ден за образование и гласност за психичното здраве, както и за борбата против стигмата на психичните заболявания в обществото.  Световният ден на психичното здраве се отбелязва за първи път на 10 oктомври 1992 година и първоначално стартира като годишна проява на Световната федерация за психично здраве с участието на тогавашния държавен секретар Ричард Хънтър.

        През януари 2020 г. Световната здравна организация (СЗО) обяви разпространението на новия коронавирус за извънредна ситуация с международно значение по отношение на общественото здраве. СЗО посочи, че съществува висок риск заболяването, причинявано от коронавируса от 2019 г. (COVID-19), да се разпространи и в други държави по света. През март 2020 г. СЗО обяви оценката си, че COVID-19 може да се определи като пандемия. СЗО и органите в областта на общественото здравеопазване по целия свят предприемат действия за ограничаване на разпространението на COVID-19. Този период на криза обаче поражда напрежение у населението. Настоящите съвети, свързани с психичното здраве, са разработени от отдел „Психично здраве и употреба на вещества“ на СЗО като послания, насочени към различни групи с цел подкрепа на психичното и психосоциалното благосъстояние по време на епидемията от COVID-19.

Съветите на Световната здравна организация

 Към Цялото население:

1. COVID-19 е засегнал и е вероятно да засегне хора от много страни в различни части на света. Не го свързвайте с конкретна етническа принадлежност или националност. Проявете съпричастност с всички засегнати от и във всички страни. Хората, засегнати от COVID-19 не са виновни, че са се заразили и заслужават подкрепа, състрадание и добронамереност.
2. Не наричайте хората с това заболяване „случаи на COVID-19“, „жертви“, „семейства с COVID-19“ или „заболели“. Това са „хора, страдащи от COVID-19“, „хора, които се лекуват от COVID-19“, „хора, които се възстановяват от COVID-19“ и след възстановяването им от болестта животът им с тяхната професия, семейства и близки ще продължи. За да се намали заклеймяването, е важно да не се допуска отделният човек да бъде идентифициран с това, че е засегнат от COVID-19.
3. Сведете до минимум гледането, четенето или слушането на новини, които ви карат да се чувствате разтревожени или напрегнати; търсете информация само от достоверни източниции главно с цел да предприемете практически стъпки да се подготвите и да защитите себе си и своите близки. Търсете актуална информация в определено време, веднъж или два пътидневно. Внезапният и почти непрекъснат поток от новинарски репортажи за една епидемия може да притесни всеки човек. Търсете само факти, а не слухове и дезинформация. Получавайте информация редовно от уебсайта на СЗО и платформите на местните здравни органи, която да ви помогне да разграничите фактите от слуховете. Фактите могат да помогнат за намаляване на страховете.
4. Защитете себе си и подкрепяйте другите. Да помогнеш на друг човек, когато е в нужда може да е полезно и за този, който получава помощта и за този, който я предоставя. Например, проверявайте по телефона съседите си или хора във вашата общност, които може да имат нужда от допълнително съдействие. Сътрудничеството между хората във всяка общност може да помогне за постигане на солидарност в борбата срещу COVID-19.
5. Търсете възможности да подчертаете положителни и обнадеждаващи истории и положителни образи на местни хора, които са се сблъскали с COVID-19. Става дума например за истории на хора, които са оздравели или които са помогнали на свой близък и желаят да споделят своя опит.
6. Осигурявайте признание за труда на тези, които се грижат за болните и на здравните работници, които помагат на хората, засегнати от COVID-19 във вашата общност. Подчертавайте тяхната роля за спасяването на живота на хората и за безопасността на вашите близки.