29 септември - световен ден на сърцето

29 СЕПТЕМВРИ - СВЕТОВЕН ДЕН НА СЪРЦЕТО

 

 

На 29 септември по инициатива на Световната здравна организация (СЗО) се чества Световен ден на сърцето.

Сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) са най-честата причина за преждевременна смърт. В здравния статус на населението над 90% от смъртните случаи в света и повече от 50% в Европа са резултат от тях. Нашата страна не прави изключение от негативната статистика и 65% от общата смъртност на населението се причинява от ССЗ.

Смъртността от инфаркт на миокарда нараства в активна възраст, особено при мъжете. Възходяща е тенденцията и при смъртните случаи, причинени от мозъчно-съдова болест. През последните години хипертоничната болест започва все по-рано и се наблюдава “подмладяване” на заболяването.

Сърдечно-съдовата система е подложена на непрекъснато въздействие на различни рискови фактори, които  увреждат сърцето и кръвоносните съдове и често имат фатални последствия.

Рисковите фактори за ССЗ са обратими и необратими.

Необратими рискови фактори са: мъжки пол, напредване на възрастта и наследствената предразположеност.

Обратими рискови фактора са: тютюнопушене; липидни нарушения; затлъстяване, особено когато е свързано с голяма коремна обиколка; високо кръвно налягане; липса на физическа активност; висока кръвна захар или диабет; психологически стрес;

Повечето от обратимите фактори се повлияват от храненето. Променяйки модела си на хранене, ние можем да намалим съществено вероятността от сърдечно-съдови заболявания.

Друга причина за развитието на ССЗ в съвременния свят е замърсеният въздух, който дишаме. Мръсният въздух може да бъде достатъчен стресов фактор, водещ до инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност и смърт.

Хранителни фактори, повлияващи липидния статус

Високия прием на животински мазнини е свързан с повишаване нивата на общия и „лошия“ холестерол. Повишения прием на растителни мазнини и мазнините на рибата могат да намалят общия и „лошия“ холестерол в кръвта. Основни източници на растителни мазнини са: растителните масла, овесените ядки, авокадото, ядковите семена. Мазнините на рибата са много полезни за намаляване образуването на кръвни тромби, което от своя страна води до намаляване риска от сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт.

Растителните храни (плодове, зеленчуци, зърнени и бобови храни) съдържат растителни влакнини, които помагат за изхвърлянето на холестерола от организма. Също така храните от растителен произход съдържат вещества с антиоксидантно действие, които защитават мастните киселини, влизащи в състава на мембраните на клетките, от окисление в организма и по този начин намаляват риска от атеросклеротични промени на съдовете.

Хранителни фактори, повлияващи риска от високо кръвно налягане

Факторите, свързани с храненето, които увеличават вероятността от появата на високо кръвно налягане са затлъстяване; повишена консумация на готварска сол; прекомерна консумация на алкохол.

Затлъстяването е силно свързано с високото кръвно налягане и мозъчния инсулт при по-млади хора.

Препоръки за хранене за намаляване риска от сърдечно-съдови заболявания:

Няколко лесни начина да помогнете на сърцето си:

Хроничните неинфекциозни заболявания се превръщат във все по-голям проблем, пораждайки загуба на функционални способности, намалени възможности за социално-икономически продуктивен живот и влошено психично здраве. Важна е ранната профилактика, която трябва да започне още в детска възраст чрез създаване на здравословен модел на хранене и оптимална двигателна активност на децата и учениците. При останалата част от населението основният акцент в профилактиката е свързана с контрол на основните рискови фактори, водещи до ССЗ.

Редовните профилактични прегледи при личния лекар и своевременни консултации със специалисти (кардиолог, ендокринолог, диетолог, психолог) при необходимост и контрол на стойностите на артериалното кръвно налягане, кръвната захар и общия холестерол имат важна роля в ранното откриване на сърдечно-съдовите заболявания и тяхното лечение.