24 МАРТ – СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С ТУБЕРКУЛОЗАТА 

Туберкулозата е социалнозначимо хронично инфекциозно заболяване, което все още е една от основните причини за заболеваемост и смъртност по света, особено в страните от Азия и Африка.

В 90% от случаите засяга дихателните органи, но се развиват и извънбелодробни форми на други органи и системи (лимфни възли, централна нервна система, сърце, очи, кожа, органи на коремната кухина, кости и стави, уро-генитална система и други).

Рискови фактори за развитие на заболяването са:

• Непосредствен контакт с болен от туберкулоза
• Злоупотреба с алкохол, тютюнопушене
• Съпътстващи хронични заболявания
• Намалени защитни сили на организма поради различни причини
• Пребиваване продължително време в затворени колективи
• Заразеност с вируса, причиняващ СПИН

Основни признаци на заболяването са:

• Кашлица – тя е характерен симптом, особено при пушачите, при които „тютюнджийска кашлица” се променя
• Храчки  – особено когато в тях има кръв
• Повишена температура – тя е субфебрилна и протича с поддържане на продължително температурно състояние
• Нощно изпотяване
• Болки в гърдите – засилващи се при дишане и кашлица
• Отпадналост и безсилие
• Безапетитие
• Отслабване на тегло

Понякога болестта протича без признаци. През този „скрит период” заразата прониква в голям брой хора, които живеят, работят, учат или са в контакт с болния. Новите болни също са източник на зараза и те могат да заразят други. Установено е, че за една година един болен може да зарази 20 души, ако не се лекува.

При наличие на някои от горепосочените оплаквания, незабавно е необходим съвет от лекар.

Туберкулозата се причинява от туберкулозният бактерий. Той има значителна устойчивост във външната среда. Особено дълго се запазва в храчки, отделяни в околната среда от болен, включително и след тяхното изсъхване. В тъмни и непроветрени помещения, туберкулозният бактерий издържа до 3 г. След излагане на директна слънчева светлина загива след 5-10 минути.

Основен източник на зараза е болният от белодробна туберкулоза човек, но е възможно и заразяване след контакт с болни от извънбелодробна туберкулоза.

Разпространява се по въздушно-капков път. Заразяването става много лесно при осъществена близост с болен, отделящ туберкулозни бактерии при кашлица, кихане или разговор. Заразата може да се пренася и чрез прахта. Възможно е и заразяване по хранителен път - през устата.

Важно е да се знае, че днес туберкулозата е лечима и предотвратима.

Не е задължително при попадане на туберкулозни бактерии в организма на човека да се развива заболяване. Практически всеки от нас се среща с туберкулозни бактерии, но заболява една малка част от хората. Инфектиране има само при около 22% от хората, които са били изложени на продължителен контакт с туберкулозният бактерий. От тях само една малка част - около 10%, развиват заболяването на даден етап от живота си. Дали човек ще развие заболяването или не, зависи в голяма степен от естествените съпротивителни сили на организма.

При повечето от хората инфекцията е в латентен вид, а те остават само носители на бактерия, без да го разпрострняват. При влошаване на състоянието на имунната система, такива хора биха могли да развият активна туберкулоза.

Наличието на латентна туберкулозна инфекция се установява най-често с наличието на хиперергичен кожен туберкулинов тест на Манту, при отсъствието на клинични, микробиологични и лабораторни белези за активност. Лечение при латентната туберкулоза се предприема, за да се предотврати развитието на активна туберкулоза в бъдеще. Стандартният курс на лечение при нея обичайно използва само един противотуберкулозен медикамент.

Много често при болните днес се развиват т.нар. мултирезистентни форми на туберкулоза, при които болестта не се поддава на лечение с тривиалните лечебни  средства. Затова е важно ранно откриване, компетентно и навременно лечение от специалист, което продължава дълго време.

За съгласуване с действията на европейските и световни здравни организации Министерството на здравеопазването провежда дългогодишна политика по превенция на туберкулозата чрез приемане и изпълнение на Национални програми за превенция и контрол на туберкулозата за периода 2007-2011 г., 2012-2015 г., 2017-2020 г. и 2021-2025 г.

Основните цели на Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в България 2021-2025 г. са:

1. Да се намали заболяемостта от туберкулоза с 50% през 2025 г. в сравнение с 2015 г.

2. Да се намали смъртността от туберкулоза с 75% през 2025 г. в сравнение с 2015 г.

За изпълнение на тези цели са необходими общите усилия не само от страна на цялата система на здравеопазване, но и разбирането и действията на цялото общество.