20 ОКТОМВРИ – СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С ОСТЕОПОРОЗАТА
СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С ОСТЕОПОРОЗАТА – 20 ОКТОМВРИ
КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ОСТЕОПОРОЗАТА

Остеопорозата е системно скелетно заболяване, което се характеризира с понижаване на костната маса и костната плътност. В резултат на това се нарушава костната структура и костите стават по-крехки. Остеопорозата води до увеличаване на фрактурния риск. Всяка четвърта жена в менопауза и всеки осми мъж след 50 годишна възраст боледуват от остеопороза. Това прави заболяването социално значимо.
Костта е жива тъкан, която непрекъснато се обновява. Остеопорозата възниква, когато създаването на нова кост е по-малко и по-бавно, отколкото загубата на костно вещество. Това се наблюдава в напреднала възраст в случаите, когато в млада възраст не е натрупана достатъчно пикова костна маса, която да компенсира загубата на костно вещество. Т.е. колкото по-висока е пиковата костна маса, толкова по-малка е вероятността да се развие остеопороза с напредване на възрастта. Основна цел на профилактиката на остеопорозата е да се постигне оптимална пикова костна маса, натрупана до 20 – 30 годишна възраст.
Пиковата костна маса се влияе както от генетични фактори, така и от фактори на околната среда. Реално, този процес може да бъде подпомогнат с пълноценно хранене, осигуряване на адекватно количество калций, витамини, белтъци и др. Достатъчната физическа активност, както и избягването на тютюн, алкохол, някои лекарства и други вредни фактори, повлияват благоприятно развитието на костния скелет.
Видове остеопороза:
1. Първична остеопороза. Около 95% от случаите се дължат на този вид остеопороза. Различават се
- постменопаузална
- сенилна (старческа)
- идиопатична (с неизяснена причина)
2. Вторична остеопороза. Тя е сравнително рядко заболяване и представлява около 5% от всички случаи на това заболяване. Дължи се на ендокринни заболявания (повишени нива на кортизол (болест на Къшинг, хипертиреоидизъм), злокачествени заболявания (множествен миелом), заболявания на храносмилателната система, свързани с малабсорбция и малдигестия, чернодробни заболявания и ятрогенна остеопороза (в резултат на лекарства като кортикостероиди, антикоагуланти, химиотерапевтици).
Най-честа е постменопаузалната остеопороза, характерна за жените.Това се дължи на естрогеновия дефицит, който настъпва в менопаузата. Естрогените намаляват костното разграждане като се свързват с рецептори, разположени по костните клетки. През менопаузата е повишено костно разграждане заради липсващата функция на яйчниците (естрогенов дефицит) и нарушено минерализиране на костта. Жените, при които менопаузата е настъпила по-рано са още по-застрашени. Обикновено постменопаузалната остеопороза засяга жени между 50 и 70 годишна възраст.
Старческата остеопороза се развива в резултат на дистрофичните процеси, които настъпват с възрастта. Губи се костна тъкан и костна плътност. Засяга хора над 70 годишна възраст. Допълнителни фактори, които допринасят за заболяването са дефицитът на калций и намаленото движение.
Обикновено няма симптоми в началото на загуба на костно вещество. След определен етап на развитие на остеопороза, се появяват симптоми, които включват:
- Фрактури при минимални травми, а също и без липса на травми (спонтанни фрактури), основно на прешлени (компресионни фрактури), на бедрени кости, на кости на предмишница
- остри и хронични болки
- гърбица
- понижаване на ръста
- намалено качество на живот
Кои са рисковите фактори?
- Рискови фактори неподдаващи се на коригиране
- Пол. Много по-вероятно е жените да развият остеопороза, отколкото мъжете.
- Възраст. Колкото е по-възрастен човек, толкова по-голям е рискът от остеопороза.
- Раса. При бялата раса рискът е по-голям.
- Семейна история. Наличието на родител или близък роднина с остеопороза показва по-голям риск, особено при прекарани фрактури при тях на бедрена шийка, на тазобедрената става и др.
- Размер на рамката на тялото Мъжете и жените, които имат малки размери на тялото, имат по-висок риск, тъй като могат да имат по-ниска костна маса.
- Рискови фактори – нива на хормони
- Полови хормони. При постменопаузалната остеопороза или при лечение за рак на гърдата, което намалява нивoтo на естроген при жените. Мъжете имат постепенно намаляване на нивото на тестостерон с напредване на възрастта. Лечение за рак на простатата, което намалява нивoтo на тестостерон при мъжете също може да ускори костната загуба.
- Заболявания на щитовидната жлеза – състояния на хипо- или хиперфункция на щитовидната жлеза носят риск от остеопороза.
- Други жлези. Остеопорозата е свързана и със свръхактивни паращитовиднаи и надбъбречна жлези.
- Диетични рискови фактори
- Нисък прием на калций - допринася за намаляване на костната плътност, ранна загуба на кост и повишен риск от фрактури през целия живот.
- Хранителни разстройства. Силното ограничаване на приема на храна и ниското телесно тегло отслабва костите както при мъжете, така и при жените.
- Стомашно-чревни операции. Хирургичните операции за намаляване на размера на стомаха или премахване на част от червата ограничава количеството налична повърхност за усвояване на хранителни вещества, включително калций. Операциите включват и такива за намаляване на теглото.
- Рискови фактори – прием на лекарства:
- Продължителната употреба на кортикостероидни лекарства, като преднизон, етилпреднизолон и кортизон, пречи на процеса на издграждане на ново костно вещество.
- Лекарства, използвани за лечение или профилактика на припадъци – при епилепсия; стомашен рефлукс; рак; отхвърляне на трансплантация също са водят до остеопороза.
- Рискови фактори – заболявания:
- Цьолиакия;
- Възпалителни заболявания на червата;
- Бъбречни или чернодробни заболявания;
- Рак;
- Туберкулоза;
- Множествен миелом;
- Ревматоидин артрит.
- Рискови фактори – начин на живот и вредни навици:
- Заседнал начин на живот. Всяко физическо упражнение и дейности, които насърчават баланса и добрата стойка са полезни за костите, а липсата на физическа активност увеличава риска от остеопороза.
- Прекомерна консумация на алкохол*. Продължителна употреба на повече от две алкохолни напитки на ден увеличава риска от остеопороза.
- Тютюнопушене. Доказано е, че то допринася за по-бързата костна загуба.
Как се поставя диагноза?
Диагнозата се поставя с остеодензитометрия.
С измерването на костната маса може да се постигнат следните основни цели:
- Оценка на бъдещия риск от фрактури (прогностична стойност);
- Диагностициране на намалената костна маса (диагностична стойност);
- Мониториране на ефекта от провежданото лечение.
Наред с остеодензитометрията се използват и биохимични маркери за оценка на костния метаболизъм. Степента на костната резорбция се преценява чрез изследването на калций и хидроксипролин в урината, на резистентната на тартарат кисела фосфатаза, както и на пиридинолиновите фрагменти в плазмата. Костообразуването може да бъде оценено чрез определяне на специфичния за костите белтък остеокалцин, на тоталната алкална фосфатаза и на нейната костна фракция.
Какво включва профилактиката?
- Добър хранителен режим
- Прием на протеини с храната
- Прием на калций - Мъжете и жените на възраст между 18 и 50 години се нуждаят от 1000 милиграма калций на ден. Това дневно количество се увеличава до 1200 милиграма, когато жените навършат 50 години, а мъжете – 70 години.
Добрите източници на калций включват:
- Млечни продукти с ниско съдържание на мазнини;
- Тъмнозелени листни зеленчуци;
- Консервирана сьомга или сардини с кости;
- Соеви продукти, като тофу;
- Зърнени храни, богати на калций и портокалов сок.
- Прием на витамин D с храната
- Диетичен режим за нормализиране на телесното тегло
- Физически упражнения
- Редовните физически упражнения може да помогнат да се изградят здрави кости и да забавят костната загуба. Редовните физически упражнения ще са от полза за костите, особено ако започнат в млада възраст и продължат през целия живот.
- Желателно е да се комбинират силови тренировки с упражнения за протягане и баланс. Силовите тренировки помагат за укрепване на мускулите и костите в ръцете и горната част на гръбначния стълб. Упражненията с телесно тегло – като ходене, джогинг, бягане, катерене по стълби, скачане на въже, каране на ски и други спортове, засягат главно костите в краката, бедрата и долната част на гръбнака.
- Упражнения за баланс, като например тай чи, могат да намалят риска от падане, особено в старостта. Плуването и водната аеробика могат да осигурят добра сърдечно-съдова тренировка, но не подобряват здравето на костите.
Профилактиката и лечението на фрактури включва:
- Повишаване на костната маса в периода на скелетната зрялост;
- Предотвратяване на костната загуба;
- Възстановяване на костните минерали и структура при вече изявена остеопороза.
При изявена остеопороза е възможно да се повиши костната маса, но не може да се постигне възстановяване на костната архитектура и здравина. Поради това, много по-ефективен подход е предотвратяването на остеопорозата, отколкото лечението й, чрез постигане на оптимална пикова костна маса.
При профилактика чрез предотвратяване на костна загуба се изисква:
- Точна оценка на факторите, които я предизвикват (заболявания, засягащи калциевия метаболизъм, генетични и хранителни фактори, обездвижване, дефицит на естрогени, напреднала възраст, приемане на медикаменти с остеопорозен ефект и др.). Някои от тези фактори могат да бъдат коригирани, което налага съответно обучение на болните и по-добра професионална подготовка на лекарите.
- Скрининг на рисковите контингенти;
- Измерване на костната минерална плътност (остеодензитометрия), което е най-точен предиктор за бъдещия риск от фрактури;
- Приложение на превантивна терапия, целяща предотвратяване на костната загуба (естрогени, калцитонин, бифосфонати, остеогенон, иприфлавон, калций, витамин D).
Лечение с медикаменти при изявена остеопороза
- Инхибитори на костната резорбция:
- Хормонална заместителна терапия с естрогени и естрогени / прогестини;
- Калцитонини;
- Бисфосфонати;
- Калций; остеогенон;
- Витамин D и метаболити;
- Селективни модулатори на естрогенните рецептори (SERMs);
- Синтетични стероиди (ипрофлавон, тиболон);
- Тиазидни диуретици.
- Стимулатори на костното образуване:
- флуориди;
- Анаболитни стероиди;
- Нови терапевтични възможности за лечение на остеопорозата:
- Паратиреоидни препарати;
- Растежен хормон и инсулиноподобен растежен фактор (IGF-1);
- Антицитокинин;
- Стронций;
- Статини и др.
Лечение на последиците
- Провежда се и симптоматично лечение, което е насочено към болката, свързана с фрактурите. Използват се аналгетици, нестероидни противовъзпалителни средства, миорелаксанти.
- физикалната терапия и рехабилитация, както и ортопедичното лечение (оперативно лечение на фрактури и деформации, включително и ставно протезиране) също намират приложение.
- Необходимо е обучение на болните. То трябва да бъде насочено към хранителния режим, необходимата двигателна активност, избягване на рисковите фактори, предотвратяване на травми при падане и т.н.