20 ОКТОМВРИ – СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С ОСТЕОПОРОЗАТА

     

СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С ОСТЕОПОРОЗАТА – 20 ОКТОМВРИ

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ОСТЕОПОРОЗАТА

 

   

  Остеопорозата е системно скелетно заболяване, което се характеризира с понижаване на костната маса и костната плътност. В резултат на това се нарушава костната структура и костите стават по-крехки. Остеопорозата води до увеличаване на фрактурния риск. Всяка четвърта жена в менопауза и всеки осми мъж след 50 годишна възраст боледуват от остеопороза. Това прави заболяването социално значимо.

Костта е жива тъкан, която непрекъснато се обновява. Остеопорозата възниква, когато създаването на нова кост е по-малко и по-бавно, отколкото загубата на костно вещество. Това се наблюдава в напреднала възраст в случаите, когато в млада възраст не е натрупана достатъчно пикова костна маса, която да компенсира загубата на костно вещество. Т.е. колкото по-висока е пиковата костна маса, толкова по-малка е вероятността да се развие остеопороза с напредване на възрастта. Основна цел на профилактиката на остеопорозата е да се постигне оптимална пикова костна маса, натрупана до 20 – 30 годишна възраст.

            Пико­вата костна маса се влияе както от генетични фактори, така и от фактори на околната сре­да. Реално, този процес може да бъде подпомогнат с пълноценно хранене, осигуряване на адек­ватно количество калций, вита­мини, белтъци и др. Достатъч­ната физическа активност, както и избягването на тютюн, ал­кохол, някои лекарства и други вредни фактори, повлияват бла­гоприятно развитието на кост­ния скелет.

Видове остеопороза:

1. Първична остеопороза. Около 95% от случаите се дължат на този вид остеопороза. Различават се

- постменопаузална

- сенилна (старческа)

- идиопатична (с неизяснена причина)

2. Вторична остеопороза. Тя е сравнително рядко заболяване и представлява около 5% от всички случаи на това заболяване. Дължи се на ендокринни заболявания (повишени нива на кортизол (болест на Къшинг, хипертиреоидизъм), злокачествени заболявания (множествен миелом), заболявания на храносмилателната система, свързани с малабсорбция и малдигестия, чернодробни заболявания и ятрогенна остеопороза (в резултат на лекарства като кортикостероиди, антикоагуланти, химиотерапевтици).

Най-честа е постменопаузалната остеопороза, характерна за жените.Това се дължи на естрогеновия дефицит, който настъпва в менопаузата. Естрогените намаляват костното разграждане като се свързват с рецептори, разположени по костните клетки. През менопаузата е повишено костно разграждане заради липсващата функция на яйчниците (естрогенов дефицит) и нарушено минерализиране на костта. Жените, при които менопаузата е настъпила по-рано са още по-застрашени. Обикновено постменопаузалната остеопороза засяга жени между 50 и 70 годишна възраст.

Старческата остеопороза се развива в резултат на дистрофичните процеси, които настъпват с възрастта. Губи се костна тъкан и костна плътност. Засяга хора над 70 годишна възраст. Допълнителни фактори, които допринасят за заболяването са дефицитът на калций и намаленото движение.

Обикновено няма симптоми в началото на загуба на костно вещество. След определен етап на развитие на остеопороза, се появяват симптоми, които включват:

• Фрактури при минимални травми, а също и без липса на травми (спонтанни фрактури), основно на прешлени (компресионни фрактури), на бедрени кости, на кости на предмишница
• остри и хронични болки
• гърбица
• понижаване на ръста
• намалено качество на живот

Кои са рисковите фактори?

1. Рискови фактори неподдаващи се на коригиране

• Пол. Много по-вероятно е жените да развият остеопороза, отколкото мъжете.
• Възраст. Колкото е по-възрастен човек, толкова по-голям е рискът от остеопороза.
• Раса. При бялата раса рискът е по-голям.
• Семейна история. Наличието на родител или близък роднина с остеопороза показва по-голям риск, особено при прекарани фрактури при тях на бедрена шийка, на тазобедрената става и др.
• Размер на рамката на тялото Мъжете и жените, които имат малки размери на тялото, имат по-висок риск, тъй като могат да имат по-ниска костна маса.

2. Рискови фактори – нива на хормони

• Полови хормони. При постменопаузалната остеопороза или при лечение за рак на гърдата, което намалява нивoтo на естроген при жените. Мъжете имат постепенно намаляване на нивото на тестостерон с напредване на възрастта. Лечение за рак на простатата, което намалява нивoтo на тестостерон при мъжете също може да ускори костната загуба.
• Заболявания на щитовидната жлеза – състояния на хипо- или хиперфункция на щитовидната жлеза носят риск от остеопороза.
• Други жлези. Остеопорозата е свързана и със свръхактивни паращитовиднаи и надбъбречна жлези.

3. Диетични рискови фактори

• Нисък прием на калций - допринася за намаляване на костната плътност, ранна загуба на кост и повишен риск от фрактури през целия живот.
• Хранителни разстройства. Силното ограничаване на приема на храна и ниското телесно тегло отслабва костите както при мъжете, така и при жените.
• Стомашно-чревни операции. Хирургичните операции за намаляване на размера на стомаха или премахване на част от червата ограничава количеството налична повърхност за усвояване на хранителни вещества, включително калций. Операциите включват и такива за намаляване на теглото.

4. Рискови фактори – прием на лекарства:

• Продължителната употреба на кортикостероидни лекарства, като преднизон, етилпреднизолон и кортизон, пречи на процеса на издграждане на ново костно вещество. 
• Лекарства, използвани за лечение или профилактика на припадъци – при епилепсия; стомашен рефлукс; рак; отхвърляне на трансплантация също са водят до остеопороза.

5. Рискови фактори – заболявания:

• Цьолиакия;
• Възпалителни заболявания на червата;
• Бъбречни или чернодробни заболявания;
• Рак;
• Туберкулоза;
• Множествен миелом;
• Ревматоидин артрит.

6. Рискови фактори – начин на живот и вредни навици:

• Заседнал начин на живот.  Всяко физическо упражнение и дейности, които насърчават баланса и добрата стойка са полезни за костите, а липсата на физическа активност увеличава риска от остеопороза.
• Прекомерна консумация на алкохол*. Продължителна употреба на повече от две алкохолни напитки на ден увеличава риска от остеопороза.
• Тютюнопушене. Доказано е, че то допринася за по-бързата костна загуба.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата се поставя с остеодензитометрия.

            С измерването на костната маса може да се постигнат следните основни цели:

• Оценка на бъдещия риск от фрактури (прогностична стой­ност);
• Диагностициране на намале­ната костна маса (диагностич­на стойност);
• Мониториране на ефекта от провежданото лечение.

            Наред с остеодензитометрия­та се използват и биохимични маркери за оценка на костния метаболизъм. Степента на костната резорбция се преце­нява чрез изследването на кал­ций и хидроксипролин в урината, на резистентната на тартарат кисела фосфатаза, както и на пиридинолиновите фрагменти в плазмата. Костообразуването може да бъде оценено чрез опре­деляне на специфичния за кос­тите белтък остеокалцин, на тоталната алкална фосфатаза и на нейната костна фракция.

Какво включва профилактиката?

1. Добър хранителен режим

• Прием на протеини с храната
• Прием на калций - Мъжете и жените на възраст между 18 и 50 години се нуждаят от 1000 милиграма калций на ден. Това дневно количество се увеличава до 1200 милиграма, когато жените навършат 50 години, а мъжете – 70 години.

Добрите източници на калций включват:

• Млечни продукти с ниско съдържание на мазнини;
• Тъмнозелени листни зеленчуци;
• Консервирана сьомга или сардини с кости;
• Соеви продукти, като тофу;
• Зърнени храни, богати на калций и портокалов сок.

• Прием на витамин D с храната
• Диетичен режим за нормализиране на телесното тегло

2. Физически упражнения

• Редовните физически упражнения може да помогнат да се изградят здрави кости и да забавят костната загуба. Редовните физически упражнения ще са от полза за костите, особено ако започнат в млада възраст и продължат през целия живот.
• Желателно е да се комбинират силови тренировки с упражнения за протягане и баланс. Силовите тренировки помагат за укрепване на мускулите и костите в ръцете и горната част на гръбначния стълб. Упражненията с телесно тегло – като ходене, джогинг, бягане, катерене по стълби, скачане на въже, каране на ски и други спортове, засягат главно костите в краката, бедрата и долната част на гръбнака.
• Упражнения за баланс, като например тай чи, могат да намалят риска от падане, особено в старостта. Плуването и водната аеробика могат да осигурят добра сърдечно-съдова тренировка, но не подобряват здравето на костите.

Профилактиката и лечението на фрактури включва:

• Повишаване на костна­та маса в периода на скелетна­та зрялост;
• Предотвратяване на костната загуба;
• Възстановяване на костните минерали и структу­ра при вече изявена остеопороза.

При изявена остеопороза е въз­можно да се повиши костната маса, но не може да се постигне възстановяване на костната архитектура и здравина. Поради това, много по-ефективен под­ход е предотвратяването на остеопорозата, отколкото лече­нието й, чрез постигане на оптимална пикова костна маса.

При профилактика чрез предотвратяване на костна загуба се изисква:

• Точна оценка на факторите, които я предизвикват (заболявания, засягащи калциевия ме­таболизъм, генетични и храни­телни фактори, обездвижване, дефицит на естрогени, напред­нала възраст, приемане на меди­каменти с остеопорозен ефект и др.). Някои от тези фактори могат да бъдат коригирани, кое­то налага съответно обучение на болните и по-добра професио­нална подготовка на лекарите.
• Скрининг на рисковите кон­тингенти;
• Измерване на костната ми­нерална плътност (остеодензитометрия), което е най-точен предиктор за бъдещия риск от фрактури;
• Приложение на превантивна терапия, целяща предотвратя­ване на костната загуба (естрогени, калцитонин, бифосфонати, остеогенон, иприфлавон, калций, витамин D).

 

Лечение с медикаменти при изявена остеопороза

• Инхибитори на костната резорбция:

1. Хормонална заместителна терапия с естрогени и естроге­ни / прогестини;
2. Калцитонини;
3. Бисфосфонати;
4. Калций; остеогенон;
5. Витамин D и метаболити;
6. Селективни модулатори на естрогенните рецептори (SERMs);
7. Синтетични стероиди (ипрофлавон, тиболон);
8. Тиазидни диуретици.

• Стимулатори на костно­то образуване:

1. флуориди;
2. Анаболитни стероиди;

• Нови терапевтични въз­можности за лечение на остеопорозата:

1. Паратиреоидни препарати;
2. Растежен хормон и инсулиноподобен растежен фактор (IGF-1);
3. Антицитокинин;
4. Стронций;
5. Статини и др.

Лечение на последиците

• Провежда се и симптоматично лечение, което е насочено към болката, свързана с фрактури­те. Използват се аналгетици, нестероидни противовъзпали­телни средства, миорелаксанти.
• физикалната терапия и рехабилитация, както и ортопедич­ното лечение (оперативно лече­ние на фрактури и деформации, включително и ставно протезиране) също намират приложе­ние.
• Необходимо е обучение на бол­ните. То трябва да бъде насоче­но към хранителния режим, необходимата двигателна ак­тивност, избягване на рискови­те фактори, предотвратяване на травми при падане и т.н.