КОКЛЮШ - МАГАРЕШКА КАШЛИЦА
Какво представлява заболяването и кой го причинява?
Коклюш, познат и като магарешка кашлица, е остра бактериална респираторна инфекция, която протича с характерна конвулсивна кашлица и засяга предимно детската възраст. Причинителят Bordetella pertussis продуцира токсини, които причиняват патологичните изменения в организма на заразените индивиди. Боледуват единствено хората.
Как се предава?
Причинителите на коклюш се отделят от заболелия във въздуха с пръските секрет при дишане, кашляне и говор. При вдишване от неимунно лице, те попадат в горните, а по-късно и в долните отдели на дихателната му система.
Какви са симптомите?
Инкубационният период е средно 7-14 дни. В началото на заболяването болният е с прояви на лека до умерено висока температура, хрема и кашлица, която прераства в типична конвулсивна спастична (магарешка) кашлица. Оздравяването настъпва за около 4 до 6 седмици.
До какви последствия може да доведе?
Най-честите усложнения са от страна на дихателните пътища и централната нервна система. Възможно е развитието на пневмония, която в зависимост от своята тежест може да е причина и за летален изход. При тежки форми на коклюш се наблюдава промяна в съзнанието и гърчове.
Най-уязвими са кърмачетата и децата в ранна детска възраст, които не са имунизирани срещу инфекцията.
Какво е постигнато в профилактиката на заболяването?
След въвеждане на масовата имунопрофилактика се наблюдава рязко спадане на заболяемостта и леталитета от коклюш, настъпва промяна в клиничното протичане към по-леки форми. Възможни са заболявания и сред имунизирани лица, но при тях заболяването протича значително по-леко, под формата на „изтрити“, нетипични форми.
В България имунизацията и реимунизациите срещу заболяването са включени в Имунизационния календар. Основната имунизация е с три дози ваксина (понастоящем включена в състава на шесткомпонентната ваксина „Хексацима“), които се прилагат през първата година от живота на новороденото. След имунизация не се гарантира изработването на пожизнен имунитет, поради което в календара са предвидени и реимунизации, съответно – през втората година (понастоящем с петкомпонентната ваксина „Пентаксим“), през годината, в която се навършват 6 години (понастоящем с четирикомпонентната ваксина „Тетраксим“) и през годината, в която се навършват 12 години (понастоящем с трикомпонентната ваксина „Бустрикс“).